Познанието за произхода е право на всеки човек, което той може да упражни за да изгради собствена идентичност и да получи нужната му морална подкрепа от биологичните му родители.
След дълги законодателни обсъждания, през 2024 г. Семейният кодекс премахва изискването информацията да се предоставя само когато важни обстоятелства налагат това и осиновените ще имат реална възможност за разкриване на информация относно произхода си.
- Съгласно промените в чл. 105, ал. 1 от Семейния кодекс, кумулативните предпоставки за уважаване на искането за предоставяне на информация са наличието на качеството осиновен, навършил пълнолетие, и упражняване на субективното право на същият да получи данни за произхода си.
Това обаче не означава, че тайната на разкриване на осиновяването е премахната изцяло, затова остава в преценката на съда дали искането на молителя да бъде уважено, след събиране на доказателства при съмнения за злоупотреба и изискване становище от кръвните родители. С оглед всичко гореизложено, изглежда, че осиновените, които искат да получат информация за своите родители ще трябва да продължат качествено да мотивират своите молби.
- Така следва да се проследи развитието на института на осиновяването (Решение № 161 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 1179 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение) от неговата пълна откритост (1961 г.), към „одържавяване” на частноправните отношения, с което се цели защита на публичния интерес от охраняване на границите на семейството, състоящо се от родители и деца, като водещи са интересите на осиновителите. Конструкцията на социалното родителство е имала своето социално значение, но още към онзи момент се налага съобразяване с необходимостта от привеждане в съответствие на нормативния акт с Конвенцията за защита на децата и сътрудничество при международното осиновяване (Хагска), с допълненията, направени през 2003 г. в СК от 1985 г. /отм./, и в последствие СК от 2008 г., се предвижда възможност за разкриване на информацията за произхода на осиновения.
- Относително определената норма на чл. 105 СК обаче отново поставя редица въпроси, най-вече във връзка с тълкуването на понятието „важни обстоятелства“. Доколкото за определяне на същите не бяха посочени дори критерии, доктрината и съдебната практика въприе широка формулировка, която водеше до различни разрешения по идентични казуси.
- В този смисъл като „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 СК се приемаха всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства – от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес.
- Прегледът на съдебната практика, създадена при действието на СК от 2009 г., сочи, че въпреки противоречивото и неясно тълкуване на понятието „важни обстоятелства“, съдилищата често са преодолявали несъвършения механизъм, уреден в разпоредбата на чл.105 СК, при позоваване на международни и европейски нормативни актове и практика, включително право за зачитане на личния и семеен живот, закрепено в чл. 8 ЕКЗПЧОС.
- Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи е международен договор, уреждащ защитата на правата на човека и основните свободи, който след ратификацията му по надлежния конституционен ред и обнародването му е влязъл в сила за Република България и е станал част от вътрешното право на страната. Съгласно чл.5, ал. 4 от Конституцията на Република България съдържащите се в него правни норми имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съдебната практика е непротиворечива по въпроса, че разпоредбите на Конвенцията са пряко приложими и могат да бъдат използвани пряко пред всички съдилища, като националният съд следва да постановява своите актове не само в съответствие с вътрешното право, но и при противоречието му с Конвенцията, да се позовава на директния й ефект по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България (в този смисъл са решение № 495/20.05.2003 г. по гр.д. № 384/2002 г. на ВКС, решение № 119/14.02.2019 г. по гр.д. № 4104/2017 г. на III г.о., решение № 30/07.05.2019 г. по гр.д. № 2125/2018 г. на III г.о. на ВКС).
- В постановените решения съдилищата се позовават на актове на Съда по правата на човека в Страсбург, постановени във връзка с нарушаване правото на личен живот при търсене на идентичност, доколкото във всичките си решения по подобни казуси ЕСПЧ потвърждава необходимостта от информация за произхода за изграждане на личностовата идентичност като част от правото на зачитане на личния живот.
- Правото на информация се обосновава и с различни обстоятелства от морално-етичен характер. Така с решение № 11886 от 20.08.2020 г. на Софийски апелативен съд по в. гр.д. № 388/2020 г., е уважена молбата на молителката да разбере дали лицето, с което са били в изключително близка духовна и доверителна връзка, е неин брат. Аргументите на съда са, че е изтъкната причина, наред с установените по делото обстоятелства, че „молителката е уважаван лекар, грижила се е за лицето през годините, както и за неговата съпруга, представляват обстоятелства от морално-етичен характер и че държавата чрез своите органи, вкл. законодателни и съдебни не може да пренебрегне тези обстоятелства, като не зачете правото на молителката на неприкосновеност на нейния личен и семеен живот – арг. чл.8, ал.1 КЗПЧОС, вкл. знанието за нейните родствени и семейни връзки.”
- В допълнение, в решение от 07.07.1989 г. на ЕСПЧ по делото Gaskin срещу Обединеното кралство е прието, че „интересът на лицето, което търси достъп до досие, отнасящо се до неговия личен и семеен живот, трябва да е защитен по силата на чл. 8 ЕКЗПЧОС“.
- В допълнение, горепосочените аргументи се откриват и при социалните науки в подкрепа на разрешаване на достъпа на осиновения до информация за произхода, в т.ч. необходимостта от предотвратяване или лечение на наследствени заболявания и предотвратяване на близкородствени бракове, а също така и изтъкваните от психолозите причини – необходимостта за изграждане на идентичността на лицето, част от която е информацията за произхода, родителите, семейната история и необходимостта осиновеният да има достъп до тази информация с оглед психологическото му развитие и стабилност.
С оглед горното, се приема, че несъмнено правото да познаваш произхода си следва да се приема като основание за разкриване на информация съгласно чл. 105 от СК, респ. като част от конституционното право на личен и семеен живот, закрепено в чл. 32, ал. 1 от Конституцията на РБ и съответстващо на чл. 8 КЗПЧОС, чл. 24, ал. 2 и 3 от Пакта за политически и граждански права, и чл. 7 и чл. 8 от Конвенцията за правата на детето. Правно задължен субект е държавата, на която са възложени едновременно определени позитивни задължения: да създаде правна рамка за събирането на информацията и за защитата й, но и за достъп до нея, както и негативното задължение за въздържане от намеса (Така §40 на решението на ЕСПЧ по делото Одиевре срещу Франция от 13.02.2003 г.).
Молителите ще трябва да се снабдят и с необходимите документи за провеждане на прозиводството, включително удостоверение за раждане, вторичен акт за раждане, удостоверение за семейно положение, медицинска документация и др.
Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация и съдействие или нужда от консултация, можете да се свържете с нас на тел. +359890445447 или чрез някой от другите канали за връзка с Адвокатско дружество „Дилова и Партньори“.
Нашите адвокати ще Ви съдействат с изготвяне и аргументиране на Вашата молба и снабдяване с необходимите документи за бързо и успешно провеждане на процедурата.
