Актуалните промени в АПК за дигитална трансформация на административното правосъдие
На 05.04.2024 г. бяха огласени за обществено обсъждане актуалните промени в АПК, които ще позволят денонощно електронно административно обслужване на гражданите, като част от Плана за възстановяване и устойчивост.
- Какво представляват подготвените промени?
Измененията и въвеждането на чл. 29а, чл. 29б и чл. 29в. ще засягат цялото административно производство – от подаване на заявление до произнасяне на административния отговор.
Всички физически и юридически лица, административни, съдебни органи и омбудмсана, ще могат да подават исканията си по електронен път, за което ще получават електронно потвърждение от съответния компетентен орган.
В рамките на производството ще се създава електронна преписка, която задължително ще се поддържа и съхранява по начин, който не позволява случайното или незаконното унищожаване на данни от и не допуска неправомерен достъп, изменение или разпространение.
- Как ще се осъществява връчването на документите?
Това ще става чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за електронно връчване, от портала на електронното управление или от електронна препоръчана поща.
Проектът предвижда, че „Документите се смятат за връчени с изтеглянето им“. А когато получателят не е изтеглил документа в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.
Електронизацията продължава и в съдебната фаза на административния процес. В допълнение се урежда и използването на видеоконференция по административни дела.
- Отмяната на незаконна наредба от издателя ѝ не води до прекратяване на делото
Измененията в АПК решават и един спорен въпрос, породил противоречива практика за последиците от едно решение на Съда на Европейския съюз.
Става дума за решението на СЕС от 2022 г., в което той прие, че „Принципът на ефективност по Хартата на основните права не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което – когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред – се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид“.
В отговор на противоречивата практика на съдилищата, проекта за промени е предпочетено виждането, при което делото срещу отменения от издателя му акт продължава.
„При отмяна на оспорения общ административен акт от издалия го орган след подаване на жалбата, съдът се произнася по оспорването, когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на оспорващия. В този случай съдът може да обяви нищожността на оспорения акт, да установи изцяло или отчасти незаконосъобразността му или да отхвърли оспорването“, предвижда нов чл. 182б (същото
предвижда и нова ал. 2 на чл. 193).
Като в чл. 204, ал. 1 АПК изрично се урежда допустимостта на иск за вреди „след установяването на незаконосъобразността по чл. 182б, ал. 2 или 193, ал. 2.“
Предвидено е и изменение в чл. 143 АПК, за да се гарантира, че при установяване на незаконосъобразност на отменения междувременно от издателя му акт, оспорващият има право на разноски.
Настоящата статия не представлява правен съвет и цели единствено да запознае читателите с техните права по темата. За повече информация и съдействие или нужда от консултация, можете да се свържете с нас на тел. +359890445447 или чрез някой от другите канали за връзка с Адвокатско дружество „Дилова и Партньори“.
