Завещанието е едностранен акт, с който едно лице разпорежда какво да стане с имуществото му след смъртта му, извън реда на наследяване по закон. Българското право познава два основни вида: саморъчно и нотариално завещание. За да произведе действие, то трябва да отговаря на конкретни законови изисквания за форма и съдържание, а завещателят трябва да е дееспособен и да изразява свободна воля.
Завещанието позволява на човек да се разпореди с имуществото си различно от начина, по който законът разпределя наследството между роднините. Чрез него може да се остави имот на лице извън кръга на законните наследници, да се увеличи делът на определен наследник (доколкото запазената част на другите позволява) или да се направи дарение в полза на организация след смъртта. Съществуват два основни вида: саморъчно (изцяло написано, датирано и подписано от ръката на завещателя) и нотариално (съставено пред нотариус в присъствието на свидетели). Всеки от тях има различни изисквания за валидност и различна степен на защита срещу последващо оспорване. Наличието на завещание не отменя автоматично правата на определени близки родственици да получат минимална част от наследството, независимо от волята на починалия.
Какво представлява завещанието като правен институт
Завещанието е акт на разпореждане със собствено имущество за след смъртта, различен от наследяването по закон, при което имуществото се разпределя автоматично между определен кръг роднини. При завещанието волята на конкретния човек определя кой ще получи какво, в рамките на ограниченията, които законът поставя в защита на най-близките му (низходящи, съпруг, родители).
Важно е да се разбира, че завещанието не действа приживе. То поражда правни последици едва след смъртта на завещателя и може да бъде отменяно или изменяно от него по всяко време, докато е жив и дееспособен. До момента на настъпване на смъртта завещателят не е обвързан от съдържанието му по никакъв начин.
В практиката на кантората най-чести са случаите, при които клиент иска да остави имот на съпруг/съпруга в по-голям обем от полагащия се по закон дял, или да включи в наследяването лице, което не е сред законните наследници, например партньор, с когото не е сключен граждански брак.
Видове завещания според българското право
Законът урежда основно два вида завещателни разпореждания, всеки с различна процедура на съставяне.
Саморъчно завещание
Саморъчното завещание се пише изцяло на ръка от самия завещател, като задължително съдържа дата на съставяне и подпис. То не изисква присъствие на нотариус или свидетели към момента на написването, но за да произведе действие след смъртта, обичайно преминава през процедура по обявяване от нотариус.
Предимството на този вид завещание е, че може да се състави във всеки момент, без разходи и без да е необходимо да се разкрива съдържанието му пред трети лица преди смъртта. Недостатъкът е по-високият риск от формални пропуски (липсваща дата, непълен подпис, неясен текст), които могат да доведат до последващо оспорване на завещание или до обявяването му за нищожно.
Нотариално завещание
Нотариалното завещание се съставя от нотариус по изявена от завещателя воля, в присъствието на двама свидетели. Нотариусът записва волята, прочита я на завещателя и на свидетелите, след което всички подписват документа.
Този вид завещание предлага по-висока степен на правна сигурност, тъй като нотариусът проверява самоличността и дееспособността на завещателя към момента на съставянето. Това намалява риска от последващо успешно оспорване на основание неспазена форма, макар да не изключва оспорване на други основания, например относно психическото състояние на завещателя.
Сравнение между видовете завещания
| Критерий | Саморъчно завещание | Нотариално завещание |
|---|---|---|
| Форма | Изцяло написано на ръка, с дата и подпис | Съставя се от нотариус, устно изявена воля |
| Свидетели | Не са задължителни при съставянето | Изисква се присъствие на двама свидетели |
| Разходи | Без нотариална такса при съставяне | Дължи се нотариална такса |
| Риск от формални пропуски | По-висок | По-нисък, поради контрол от нотариус |
| Съхранение | При завещателя, доверено лице или банка | Обичайно екземпляр остава при нотариуса |
| Процедура след смъртта | Изисква обявяване от нотариус | Обявяване по-опростено, тъй като е известно на нотариуса |
Условия за валидност на завещанието
За да бъде едно завещание действително, трябва да бъдат изпълнени няколко условия едновременно.
- Завещателят да е навършил възраст, определена от закона, и да е дееспособен към момента на съставянето.
- Волята да е изразена лично и свободно, без насилие, заплаха или измама.
- Формата да отговаря на изискванията за съответния вид завещание (саморъчно или нотариално).
- Съдържанието да не противоречи на повелителни законови норми и добрите нрави.
- Да е спазена запазената част от наследството, полагаща се по закон на определени близки роднини.
[ПРОВЕРИ С АДВОКАТ: точната възраст за дееспособност и точния кръг лица, ползващи се от запазена част, както и нейния размер към момента на публикуване]
Липсата дори на едно от тези условия може да доведе до частична или пълна недействителност на завещателното разпореждане.
Запазена част и разполагаема част от наследството
Българското законодателство защитава определен кръг близки роднини на завещателя, като им гарантира минимална част от наследството независимо от съдържанието на завещанието. Тази защитена част се нарича запазена част, а остатъкът, с който завещателят може свободно да се разпорежда, се нарича разполагаема част.
На практика това означава, че дори съществуващо и валидно съставено завещание не може да лиши напълно определени наследници (низходящи, съпруг, в определени случаи родители) от наследство. Ако завещателното разпореждане накърнява запазената им част, те могат да поискат намаляване на завещанието по съдебен ред, а не непременно пълната му отмяна.
Изчисляването на конкретните дялове зависи от броя и вида на наследниците към момента на откриване на наследството и изисква конкретна преценка на всеки отделен случай.
Оспорване на завещание – кога е възможно
Оспорването на завещание е съдебна процедура, при която заинтересовано лице иска завещанието да бъде обявено за нищожно или унищожаемо, или да бъде намалено поради накърняване на запазена част. Основанията за оспорване се различават според конкретния порок, който се твърди.
Най-честите основания в практиката включват:
- нарушена форма на съставяне (например липсваща дата в саморъчно завещание);
- недееспособност на завещателя към момента на съставянето;
- съставяне под въздействие на заплаха, измама или в състояние, изключващо съзнателна воля;
- накърняване на запазена част на наследник по закон;
- съмнение в автентичността на подписа или почерка при саморъчно завещание.
Делата за оспорване на завещание често изискват графологична експертиза (за автентичността на почерка) или медицинска експертиза (за психическото състояние на завещателя към момента на съставянето). Именно затова подобни спорове са едни от по-продължителните и доказателствено натоварени в наследственото право.
Важно е да се отбележи, че самото съществуване на разногласия между наследниците не е основание за оспорване. Нужно е да се докаже конкретен правен порок, засягащ формата, волята или съдържанието на завещанието.
Завещание срещу наследяване по закон
Когато няма съставено завещание, имуществото се разпределя по правилата за наследяване по закон, между кръга наследници, определен от Закона за наследството, по ред и дялове, установени в него. Завещанието променя тази автоматична подредба, доколкото не засяга запазените части на наследниците, ползващи се с такава защита.
Ако наследник желае да се откаже от полагащото му се наследство, независимо дали то произтича от закона или от завещание, приложима е отделна процедура, описана подробно в статията ни за отказ от наследство. Там разглеждаме сроковете и последиците от подобен отказ по-обстойно.
Когато наследниците имат нужда да удостоверят кръга си пред институция или нотариус, полезна отправна точка е статията ни за удостоверение за наследници, в която обясняваме как и откъде се издава такъв документ.
Практически съвети при съставяне на завещание
При изготвяне на завещание е препоръчително да се вземат предвид следните моменти:
- Да се посочи ясно и конкретно всяко имущество, предмет на разпореждане, за да се избегнат тълкувателни спорове по-късно.
- Да се обмисли ефектът върху запазените части на близките наследници, за да се намали риска от последващо намаляване на завещанието.
- Да се съхранява завещанието по начин, който гарантира, че ще бъде намерено след смъртта (при нотариус, доверено лице или в банков сейф).
- При наличие на сложна семейна ситуация (повторен брак, деца от различни бракове, чуждестранни активи) да се потърси консултация преди съставянето, а не след възникване на спор.
Адвокатско дружество „Дилова и партньори“ съдейства както при съставяне на завещания, съобразени с конкретната семейна и имуществена ситуация на клиента, така и при защита на интересите на наследници в производства по оспорване на завещание. Като адвокат по наследствено право кантората познава типичните спорове, възникващи между наследници, и работи по превенция на бъдещи конфликти още на етапа съставяне на документа.
Често задавани въпроси
Може ли саморъчно завещание да се напише на компютър и само да се подпише на ръка?
Не. Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя, включително датата и текстът на разпорежданията, не само подписът. Ако е напечатано или диктувано на друго лице, съществува риск да бъде обявено за нищожно поради неспазена форма.
Какво се случва, ако бъде намерено повече от едно завещание на едно и също лице?
Когато съществуват няколко завещания с противоречащо си съдържание, по-късно съставеното по принцип отменя по-ранното, доколкото противоречи на него. Частите, които не си противоречат, могат да останат в сила и от двата документа, но преценката изисква разглеждане на конкретния текст.
Може ли да се завещае имущество на лице извън семейството?
Да, завещателят може да остави част или цялото си разполагаемо имущество на всяко лице или организация по свой избор. Ограничението е, че не може да накърни запазената част, полагаща се по закон на определени близки роднини, ако такива съществуват към момента на откриване на наследството.
Колко време след смъртта може да се оспори завещание?
Съществува срок, в рамките на който заинтересовано лице може да предяви иск за оспорване или намаляване на завещание, но конкретната му продължителност зависи от вида на твърдяния порок. [ПРОВЕРИ С АДВОКАТ: точния давностен срок за различните основания за оспорване].
Нужен ли е нотариус, за да влезе в сила саморъчно завещание?
Самото съставяне не изисква нотариус, но за да произведе правно действие след смъртта на завещателя, саморъчното завещание обичайно преминава през процедура по обявяване пред нотариус, при която се съставя протокол за неговото съдържание и състояние.
Може ли завещанието да бъде оттеглено, след като вече е съставено?
Да, завещателят може да отмени или измени завещанието си по всяко време, докато е жив и дееспособен, без да е необходимо да обяснява причина на когото и да било. Отмяната може да стане чрез ново завещание, чрез изричен отменителен акт или чрез унищожаване на саморъчния документ.
Заключение
Завещанието дава възможност имуществото да бъде разпределено според конкретната воля на човека, а не автоматично по закон, но тази свобода не е неограничена – запазените части на близките наследници остават защитени. Изборът между саморъчна и нотариална форма, както и внимателното формулиране на съдържанието, намаляват риска от бъдещо оспорване и семейни спорове.
Ако обмисляте съставяне на завещание или сте изправени пред въпрос за валидността на такова, запишете консултация с екипа на Адвокатско дружество „Дилова и партньори“ на dilovalaw.bg. Съдържанието на тази статия има информационен характер и не замества индивидуална правна консултация, съобразена с конкретните факти по вашия случай.
